От брифинга на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова на 30 март 2023 г.:
Въпрос: Владимир Зеленски плаши целия свят, казвайки, че ако Украйна падне, Русия ще нападне европейските държави. Каква според вас е перспективата от гледна точка на руското външно министерство?
Отговор: Ако това беше история, свързана с Русия и Украйна, тогава вероятно би могло да се спори: какво ще стане, когато Украйна бъде победена. Но тази история е много по-широка, по-сложна.
Западът, чрез ръцете на Украйна, води военни действия срещу страната ни. Преди това е имало политика на сдържане на Русия – с икономически, политически, хуманитарни мерки да се направи всичко, за да ни навреди. След това преминаха към активна фаза. През декември 2021 г. Срещата на върха за демокрация реши да определи 2022 г. за „Година на действие“. Не ние го измислихме, а те го обявиха. Сега виждаме, в какво се състои това действие.
Тази история не е толкова за Украйна. Украйна е една от първите и основни жертви точно на тази престъпна логика на Вашингтон и Лондон.
Втората жертва е самите страни от Европейския съюз, които са преживели върху себе си всички експерименти на „големите братя“. Това не е история за режима в Киев, който се противопоставя на някого или нещо. Той просто се ползва.
Въпрос: Владимир Зеленски плаши целия свят, казвайки, че ако Украйна падне, Русия ще нападне европейските държави. Каква според вас е перспективата от гледна точка на руското външно министерство?
Отговор: Ако това беше история, свързана с Русия и Украйна, тогава вероятно би могло да се спори: какво ще стане, когато Украйна бъде победена. Но тази история е много по-широка, по-сложна.
Западът, чрез ръцете на Украйна, води военни действия срещу страната ни. Преди това е имало политика на сдържане на Русия – с икономически, политически, хуманитарни мерки да се направи всичко, за да ни навреди. След това преминаха към активна фаза. През декември 2021 г. Срещата на върха за демокрация реши да определи 2022 г. за „Година на действие“. Не ние го измислихме, а те го обявиха. Сега виждаме, в какво се състои това действие.
Тази история не е толкова за Украйна. Украйна е една от първите и основни жертви точно на тази престъпна логика на Вашингтон и Лондон.
Втората жертва е самите страни от Европейския съюз, които са преживели върху себе си всички експерименти на „големите братя“. Това не е история за режима в Киев, който се противопоставя на някого или нещо. Той просто се ползва.
Президентът на Русия В.В.Путин утвърди новата Концепция за външната политика на Руската Федерация. Основните й положения са следните:
▪️Русия се самоопредели като самобитна държава-цивилизация, огромна евразийска и евро-тихоокеанска сила, опора на Руския свят, един от суверенните центрове на световното развитие, играеща уникална роля в поддържането на глобалния баланс на силите и осигуряването на мирно, прогресивно развитие на човечеството (т. 4, 5) .
▪️Отношението на Русия към други държави и междудържавни обединения се определя от конструктивния, неутрален или неприятелски характер на тяхната политика спрямо Руската Федерация (т. 6).
▪️Русия не се смята за враг на Запада, не се изолира от него, няма враждебни намерения към него, разчита на осъзнаването на безполезността на конфронтацията с Русия, приемането на многополярни реалности и постепенното завръщане към взаимодействие, основано на принципите на суверенното равенство и зачитането на интересите (т. 13).
▪️Русия се стреми да формира такава система на международни отношения, която да гарантира надеждна сигурност, запазване на културната и цивилизационна идентичност, равни възможности за развитие на всички държави (т. 18).
▪️За да улесни адаптирането на световния ред към реалностите на многополюсния свят, Русия възнамерява да постави като приоритет премахването на остатъците от господството на Съединените щати и други неприятелски държави в световните дела, създаването на условия за отказ от всяка държава от неоколониални и хегемонистични амбиции (т. 19.1).
▪️Русия възнамерява активно да развива сътрудничество във всички области със своите съюзници и партньори, да спре опитите на недружелюбни страни да възпрепятстват подобно сътрудничество (т. 19.8).
▪️Русия е за консолидиране на международните усилия, насочени към осигуряване на уважение и защита на универсалните и традиционни духовни и морални ценности (т. 19.9).
▪️Усилията за укрепване на ролята и прогресивното развитие на международното право трябва да отчитат реалностите на един многополюсен свят (т. 23).
▪️Русия се стреми да гарантира еднакво сигурност за всички държави на базата на принципа на реципрочност (т. 24).
▪️Русия се самоопредели като самобитна държава-цивилизация, огромна евразийска и евро-тихоокеанска сила, опора на Руския свят, един от суверенните центрове на световното развитие, играеща уникална роля в поддържането на глобалния баланс на силите и осигуряването на мирно, прогресивно развитие на човечеството (т. 4, 5) .
▪️Отношението на Русия към други държави и междудържавни обединения се определя от конструктивния, неутрален или неприятелски характер на тяхната политика спрямо Руската Федерация (т. 6).
▪️Русия не се смята за враг на Запада, не се изолира от него, няма враждебни намерения към него, разчита на осъзнаването на безполезността на конфронтацията с Русия, приемането на многополярни реалности и постепенното завръщане към взаимодействие, основано на принципите на суверенното равенство и зачитането на интересите (т. 13).
▪️Русия се стреми да формира такава система на международни отношения, която да гарантира надеждна сигурност, запазване на културната и цивилизационна идентичност, равни възможности за развитие на всички държави (т. 18).
▪️За да улесни адаптирането на световния ред към реалностите на многополюсния свят, Русия възнамерява да постави като приоритет премахването на остатъците от господството на Съединените щати и други неприятелски държави в световните дела, създаването на условия за отказ от всяка държава от неоколониални и хегемонистични амбиции (т. 19.1).
▪️Русия възнамерява активно да развива сътрудничество във всички области със своите съюзници и партньори, да спре опитите на недружелюбни страни да възпрепятстват подобно сътрудничество (т. 19.8).
▪️Русия е за консолидиране на международните усилия, насочени към осигуряване на уважение и защита на универсалните и традиционни духовни и морални ценности (т. 19.9).
▪️Усилията за укрепване на ролята и прогресивното развитие на международното право трябва да отчитат реалностите на един многополюсен свят (т. 23).
▪️Русия се стреми да гарантира еднакво сигурност за всички държави на базата на принципа на реципрочност (т. 24).
▪️Русия може да използва своите въоръжени сили за отблъскване и предотвратяване на въоръжено нападение срещу себе си и (или) своите съюзници (т. 25).
▪️Русия ще разследва случаите на предполагаемо разработване, разполагане и използване на биологични и токсични оръжия, предимно на териториите на съседни държави (т. 29).
▪️Русия ще допринесе за намаляване на способността на неприятелските държави да злоупотребяват с монопола или господстващото си положение в определени области на световната икономика и за разширяване на участието на развиващите се държави в глобалното икономическо управление (т. 39).
▪️Приоритетите на хуманитарната политика на Русия в чужбина са противодействие на кампанията на русофобията, защита на руския език, руската култура, спорта, Руската православна църква от дискриминация и борба за историческата истина (т. 43, 44).
▪️Основната цел на Русия в близката чужбина е да превърне региона в зона на мир, добросъседство и просперитет (т. 49).
▪️Русия е насочена към мирно решаване на международните проблеми в Арктика (т. 50).
▪️От особено значение за Русия е всестранното задълбочаване на връзките и координацията с приятелски суверенни глобални центрове на сила – Китай и Индия (т. 51-53).
▪️Флагманският проект на Русия през XXI век е превръщането на Евразия в единно общоконтинентално пространство на мир, стабилност, взаимно доверие, развитие и просперитет (т. 54).
▪️Русия възнамерява да развива широко международно сътрудничество в интерес на противодействието на политиката, насочена към прокарване на разделителни линии в Азиатско-тихоокеанския регион (т. 55).
▪️Русия смята ислямската цивилизация за приятелска и ще засили всестранното взаимноизгодно сътрудничество с нея (т. 56).
▪️Русия възнамерява да допринесе за по-нататъшното развитие на Африка като самобитен и влиятелен център на световното развитие (т. 57).
▪️Русия ще изгражда сътрудничество с Латинска Америка на прагматична, неидеологизирана и взаимноизгодна основа (т. 58).
▪️Отхвърлянето на антируската политика и по-голямата независимост от Съединените щати биха имали благоприятен ефект върху сигурността и благосъстоянието на европейските страни (т. 59-61).
▪️Русия разглежда курса на САЩ като основен източник на антируска политика и рискове за своята сигурност, международния мир и балансираното и справедливо развитие на човечеството (т. 62, 63).
▪️Русия ще разследва случаите на предполагаемо разработване, разполагане и използване на биологични и токсични оръжия, предимно на териториите на съседни държави (т. 29).
▪️Русия ще допринесе за намаляване на способността на неприятелските държави да злоупотребяват с монопола или господстващото си положение в определени области на световната икономика и за разширяване на участието на развиващите се държави в глобалното икономическо управление (т. 39).
▪️Приоритетите на хуманитарната политика на Русия в чужбина са противодействие на кампанията на русофобията, защита на руския език, руската култура, спорта, Руската православна църква от дискриминация и борба за историческата истина (т. 43, 44).
▪️Основната цел на Русия в близката чужбина е да превърне региона в зона на мир, добросъседство и просперитет (т. 49).
▪️Русия е насочена към мирно решаване на международните проблеми в Арктика (т. 50).
▪️От особено значение за Русия е всестранното задълбочаване на връзките и координацията с приятелски суверенни глобални центрове на сила – Китай и Индия (т. 51-53).
▪️Флагманският проект на Русия през XXI век е превръщането на Евразия в единно общоконтинентално пространство на мир, стабилност, взаимно доверие, развитие и просперитет (т. 54).
▪️Русия възнамерява да развива широко международно сътрудничество в интерес на противодействието на политиката, насочена към прокарване на разделителни линии в Азиатско-тихоокеанския регион (т. 55).
▪️Русия смята ислямската цивилизация за приятелска и ще засили всестранното взаимноизгодно сътрудничество с нея (т. 56).
▪️Русия възнамерява да допринесе за по-нататъшното развитие на Африка като самобитен и влиятелен център на световното развитие (т. 57).
▪️Русия ще изгражда сътрудничество с Латинска Америка на прагматична, неидеологизирана и взаимноизгодна основа (т. 58).
▪️Отхвърлянето на антируската политика и по-голямата независимост от Съединените щати биха имали благоприятен ефект върху сигурността и благосъстоянието на европейските страни (т. 59-61).
▪️Русия разглежда курса на САЩ като основен източник на антируска политика и рискове за своята сигурност, международния мир и балансираното и справедливо развитие на човечеството (т. 62, 63).
Комментарий Посольства
С удивлением обратили внимание на тиражируемые в болгарских электронных СМИ публикации о якобы данном на днях комментарии Посла Э.В.Митрофановой российскому информагентству ТАСС относительно текущей внутриполитической ситуации в Болгарии и перспектив двустороннего диалога между нашими странами.
Проясним ситуацию. Последнее интервью ТАСС г-жа Э.В.Митрофанова давала 10 февраля с.г. по случаю Дня дипломатического работника Российской Федерации. Убеждены, что любой неангажированный читатель едва ли увидит в словах Посла попытки вмешательства во внутригосударственные процессы.
Надеемся, что этот эпизод не имеет ничего общего с такими категориями, как «манипуляция общественным мнением» и «умышленная подтасовка фактов». Хотели бы порекомендовать отдельным представителям болгарского журналистского сообщества более внимательно и профессионально подходить к публикуемому материалу.
С удивлением обратили внимание на тиражируемые в болгарских электронных СМИ публикации о якобы данном на днях комментарии Посла Э.В.Митрофановой российскому информагентству ТАСС относительно текущей внутриполитической ситуации в Болгарии и перспектив двустороннего диалога между нашими странами.
Проясним ситуацию. Последнее интервью ТАСС г-жа Э.В.Митрофанова давала 10 февраля с.г. по случаю Дня дипломатического работника Российской Федерации. Убеждены, что любой неангажированный читатель едва ли увидит в словах Посла попытки вмешательства во внутригосударственные процессы.
Надеемся, что этот эпизод не имеет ничего общего с такими категориями, как «манипуляция общественным мнением» и «умышленная подтасовка фактов». Хотели бы порекомендовать отдельным представителям болгарского журналистского сообщества более внимательно и профессионально подходить к публикуемому материалу.
Комментарий Посольства России в Болгарии в связи с осквернением Памятника Советской Армии в Софии 31 марта 2023 г.
Хроники бесславия продолжаются: очередные «неравнодушные» граждане не нашли лучшего способа заявить о своей «позиции», кроме как еще сильнее изуродовав Памятник Советской Армии в Софии. Очевидно, аргумента убедительнее красной краски у «героев» не нашлось.
Вновь повторим, что мертвые все стерпят – и забвение, и неуважение к подвигу, и глумление над монументами. Убеждены, что в конечном счете болгарское общество окажется устойчивым к подобного рода варварским проявлениям, а власти все же примут действенные меры по недопущению подобных позорных акций впредь.
Хроники бесславия продолжаются: очередные «неравнодушные» граждане не нашли лучшего способа заявить о своей «позиции», кроме как еще сильнее изуродовав Памятник Советской Армии в Софии. Очевидно, аргумента убедительнее красной краски у «героев» не нашлось.
Вновь повторим, что мертвые все стерпят – и забвение, и неуважение к подвигу, и глумление над монументами. Убеждены, что в конечном счете болгарское общество окажется устойчивым к подобного рода варварским проявлениям, а власти все же примут действенные меры по недопущению подобных позорных акций впредь.
На 1 април 1873 г. е роден изтъкнатият руски композитор, пианист и диригент Сергей Рахманинов. Самият Сергей Василиевич настоява 2 април да се счита за негов рожден ден, същата дата е посочена на гроба му.
На 1-2 април, в чест на 150-годишнината от рождението на музикалния гений, в Русия се провеждат Дни на Рахманинов. По този повод ви каним на пряко излъчване на концерта на Симфоничния оркестър на Санкт Петербург с диригент Сергей Стадлер, който ще изпълни Симфония № 2 и три романса за цигулка в атмосферата на сградата на Генералния щаб на Ермитажа.
Елате днес, 1 април, в 20:30 на страницата на ТАСС в групата ВКонтакте и се присъединявайте към предаването.
На 1-2 април, в чест на 150-годишнината от рождението на музикалния гений, в Русия се провеждат Дни на Рахманинов. По този повод ви каним на пряко излъчване на концерта на Симфоничния оркестър на Санкт Петербург с диригент Сергей Стадлер, който ще изпълни Симфония № 2 и три романса за цигулка в атмосферата на сградата на Генералния щаб на Ермитажа.
Елате днес, 1 април, в 20:30 на страницата на ТАСС в групата ВКонтакте и се присъединявайте към предаването.
Сергей Рахманинов (1873-1943) - композитор, пианист и диригент - се превърна в символ на руската музика в целия свят. Неговите клавирни произведения, които отразяват различни стилове, влизат в репертоара на известни изпълнители. Много поколения музиканти се учат от записите на пианиста Рахманинов.
Консерваторското си образование получава в Петербург и Москва. Още в годините на обучение той композира няколко произведения, включително романса „В тишината на тайната нощ“, Първия концерт за пиано и оркестър и едноактната опера „Алеко“ по либретото на Немирович-Данченко на базата на поемата на Пушкин "Цигани". От 1900 г. постоянно концертира като пианист и диригент в Русия и в чужбина, участва в дейността на Руското музикално дружество, Руското музикално издателство.
Интересни епизоди от живота на Сергей Рахманинов, както и интерактивни записи на неговите произведения може да се намерят в специален проект на ТАСС, посветен на 150-годишнината на композитора.
Консерваторското си образование получава в Петербург и Москва. Още в годините на обучение той композира няколко произведения, включително романса „В тишината на тайната нощ“, Първия концерт за пиано и оркестър и едноактната опера „Алеко“ по либретото на Немирович-Данченко на базата на поемата на Пушкин "Цигани". От 1900 г. постоянно концертира като пианист и диригент в Русия и в чужбина, участва в дейността на Руското музикално дружество, Руското музикално издателство.
Интересни епизоди от живота на Сергей Рахманинов, както и интерактивни записи на неговите произведения може да се намерят в специален проект на ТАСС, посветен на 150-годишнината на композитора.
#Русия – #СтранаНаВъзможностите
▶️ В района на Москва, в бившия завод на Mercedes-Benz, ще започне производството на китайски премиум автомобили. Avtodom ще се занимава с производство, а негов китайски партньор може да бъде премиум бранд Hongqi на марката FAW, която планира да пусне четири модела автомобили на руския пазар в близко бъдеще.
▶️ Главгосекспертиза одобри проекта за изграждане на нов терминал на летище Мурманск. Новият терминал ще бъде оборудван с пътнически ръкави за качване и слизане. Капацитетът ще бъде 400 пътника на час или над 1 милион пътника годишно.
▶️ Главгосекспертиза одобри проекта за реконструкция на летище Махачкала. Изграждането на нова писта ще бъде първият етап от проекта „Реконструкция на летище Махачкала“ в рамките на държавната програма „Развитие на транспортната система“. Проектът трябва да бъде завършен през декември 2025 г.
▶️ В района на Москва, в бившия завод на Mercedes-Benz, ще започне производството на китайски премиум автомобили. Avtodom ще се занимава с производство, а негов китайски партньор може да бъде премиум бранд Hongqi на марката FAW, която планира да пусне четири модела автомобили на руския пазар в близко бъдеще.
▶️ Главгосекспертиза одобри проекта за изграждане на нов терминал на летище Мурманск. Новият терминал ще бъде оборудван с пътнически ръкави за качване и слизане. Капацитетът ще бъде 400 пътника на час или над 1 милион пътника годишно.
▶️ Главгосекспертиза одобри проекта за реконструкция на летище Махачкала. Изграждането на нова писта ще бъде първият етап от проекта „Реконструкция на летище Махачкала“ в рамките на държавната програма „Развитие на транспортната система“. Проектът трябва да бъде завършен през декември 2025 г.
Историята на Буча не слиза от страниците на западната преса, когато става дума за ситуацията около Украйна. Това всъщност е основният пример, на който се позовават всички общественици, журналисти, политолози, когато е необходимо по някакъв начин да се подчертае предполагаемо незаконният характер на действията на страната ни. И всеки път се споменава Буча. Да си припомним какво наистина се случи там.
Когато руските военни бяха в града, жителите му свободно се движеха по улиците, използваха мобилни комуникации. Пътища от Буча на север, включително към Беларус, не бяха блокирани. В населените места на Киевска област руските военни доставиха и раздадоха на местните жители 452 тона хуманитарна помощ. В същото време украинските войски обстрелваха денонощно южните покрайнини на града, включително жилищни райони.
На 30 март, ден след Истанбулския кръг от руско-украинските преговори, частите на руските въоръжени сили се изтеглиха напълно от Буча. На 31 март кметът на града Анатолий Федорук публично потвърди, че в Буча няма руски военнослужещи. В същото време той не каза нито дума за застреляни по улиците местни жители.
Изминаха четири дни, през които беше подготвена цинична, ужасна провокация в стила на нацистко-фашистките войски от Втората световна война. Там започна работа службата за сигурност на Украйна и украински журналисти. Тогава по улиците се появиха телата на уж убити хора. Веднага се каза, че те са убити от руски военни.
❗️ За да се установи истината, е необходимо да се проведе честно и независимо разследване, което трябва да се съсредоточи върху намирането на отговори на четири въпроса: идентификация на трупове, време и причини за смъртта на хората, следи от възможно движение на тела. Искам да ви напомня, че запитването ни към генералния секретар на ООН г-н Гутериш остава актуално. Все още не сме получили отговор на него. Поискахме пълен списък с имената на жителите на Буча, загинали през посочения период от време.
Разбираме, че режимът на Зеленски има какво да крие, и това е един от примерите.
Когато руските военни бяха в града, жителите му свободно се движеха по улиците, използваха мобилни комуникации. Пътища от Буча на север, включително към Беларус, не бяха блокирани. В населените места на Киевска област руските военни доставиха и раздадоха на местните жители 452 тона хуманитарна помощ. В същото време украинските войски обстрелваха денонощно южните покрайнини на града, включително жилищни райони.
На 30 март, ден след Истанбулския кръг от руско-украинските преговори, частите на руските въоръжени сили се изтеглиха напълно от Буча. На 31 март кметът на града Анатолий Федорук публично потвърди, че в Буча няма руски военнослужещи. В същото време той не каза нито дума за застреляни по улиците местни жители.
Изминаха четири дни, през които беше подготвена цинична, ужасна провокация в стила на нацистко-фашистките войски от Втората световна война. Там започна работа службата за сигурност на Украйна и украински журналисти. Тогава по улиците се появиха телата на уж убити хора. Веднага се каза, че те са убити от руски военни.
❗️ За да се установи истината, е необходимо да се проведе честно и независимо разследване, което трябва да се съсредоточи върху намирането на отговори на четири въпроса: идентификация на трупове, време и причини за смъртта на хората, следи от възможно движение на тела. Искам да ви напомня, че запитването ни към генералния секретар на ООН г-н Гутериш остава актуално. Все още не сме получили отговор на него. Поискахме пълен списък с имената на жителите на Буча, загинали през посочения период от време.
Разбираме, че режимът на Зеленски има какво да крие, и това е един от примерите.
Коментар на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова във връзка със смъртта при експлозията на военен кореспондент Владлен Татарски
На 2 април в резултат на експлозия в Санкт Петербург загина военният кореспондент Максим Юриевич Фомин, известен като Владлен Татарски. Тепърва органите на реда ще дават правна квалификация на случилото се. Ние пък ще дадем морална такава.
❗️ Руските журналисти непрекъснато получават заплахи за репресии от киевския режим и неговите вдъхновители, които все повече се изпълняват. Те са подложени на тормоз, стигматизирани в буквалния смисъл на думата със специални маркировки в цифровите платформи на американските интернет монополи и организират „лов на вещици“ в западните медии. Всичко това се случва при мълчаливо пренебрежение от страна на съответните международни структури, което вече не може да не се тълкува като помирение, ако не и като съучастие.
По нито един случай на насилствена смърт на руски журналист, който беше оценен от киевския режим и неговите бандити като „успешен“, нито западни държави, нито международни организации, нито чуждестранни професионални общности не само не проведоха разследване, но дори не показаха елементарно човешко съчувствие.
Доскоро Западът се е борел с екстремизма и тероризма, маршируваше като единен фронт в Париж в защита на журналистите, срещу които бяха извършвани терористични атаки. Днес липсата на реакция в Белия дом, Даунинг стрийт, Елисейския дворец и т.н., предвид предполагаемата им загриженост за благополучието на журналистите и свободата на журналистиката, говори сама за себе си. Фрапираща е реакцията в Киев, където получатели на западни грантове демонстрират нескрит възторг от случилото се.
Именно благодарение на руските военни кореспонденти светът вижда правдиви и оперативни кадри и научава информация за случващото се в Украйна. Това са хора, които пазят истината, с която световният мейнстрийм вече злоупотребява. Професионалната дейност на Владлен Татарски, службата му към Отечеството предизвиваха омраза сред киевския режим. Той беше опасен за тях, но смело отиде до края, изпълнявайки дълга си.
Изказваме нашите искрени съболезнования на семейството и приятелите му.
На 2 април в резултат на експлозия в Санкт Петербург загина военният кореспондент Максим Юриевич Фомин, известен като Владлен Татарски. Тепърва органите на реда ще дават правна квалификация на случилото се. Ние пък ще дадем морална такава.
❗️ Руските журналисти непрекъснато получават заплахи за репресии от киевския режим и неговите вдъхновители, които все повече се изпълняват. Те са подложени на тормоз, стигматизирани в буквалния смисъл на думата със специални маркировки в цифровите платформи на американските интернет монополи и организират „лов на вещици“ в западните медии. Всичко това се случва при мълчаливо пренебрежение от страна на съответните международни структури, което вече не може да не се тълкува като помирение, ако не и като съучастие.
По нито един случай на насилствена смърт на руски журналист, който беше оценен от киевския режим и неговите бандити като „успешен“, нито западни държави, нито международни организации, нито чуждестранни професионални общности не само не проведоха разследване, но дори не показаха елементарно човешко съчувствие.
Доскоро Западът се е борел с екстремизма и тероризма, маршируваше като единен фронт в Париж в защита на журналистите, срещу които бяха извършвани терористични атаки. Днес липсата на реакция в Белия дом, Даунинг стрийт, Елисейския дворец и т.н., предвид предполагаемата им загриженост за благополучието на журналистите и свободата на журналистиката, говори сама за себе си. Фрапираща е реакцията в Киев, където получатели на западни грантове демонстрират нескрит възторг от случилото се.
Именно благодарение на руските военни кореспонденти светът вижда правдиви и оперативни кадри и научава информация за случващото се в Украйна. Това са хора, които пазят истината, с която световният мейнстрийм вече злоупотребява. Професионалната дейност на Владлен Татарски, службата му към Отечеството предизвиваха омраза сред киевския режим. Той беше опасен за тях, но смело отиде до края, изпълнявайки дълга си.
Изказваме нашите искрени съболезнования на семейството и приятелите му.
За натиска върху ръководството на Киево-Печерската лавра в разгара на Великия пост
❗️ В последните дни на март – първите дни на април във финалната стадия навлезе кампанията на сегашния киевски режим и контролираната от него неканонична т.нар. „Православна църква на Украйна“, насочена към превземането на перлата на православието – Киево-Печерската лавра.
Тази акция се е подготвяла отдавна.
На 1 април настоятелят на Лаврата митрополит Павел беше пратен под домашен арест, а в манастира започнаха да пристигат неонацистки активисти, които по всякакъв начин се подиграваха над богослуженията и опитите на братята и енориашите на манастира да запазят Лаврата в лоното на каноничната Украинска православна църква.
⚠️ Забележително е времето, което Зеленски и неговият режим избраха да окажат натиск върху Лаврата - времето на Великия пост.
Киевският режим е превърнал религиозната си политика в един от инструментите за насърчаване на неонацистките практики. Отдавна е известно, че при управлението на Порошенко, последван от Зеленски и други като тях, руското и световното православие страда. Сегашните светски власти инициираха и административно поддържаха ужасно, според стандартите на религиозния живот, нарушение на традицията - разцеплението на църкви, намесвайки се в сакралната част от живота на всеки православен вярващ човек.
Не е тайна, че режимът на Зеленски не е независим в своята антиклерикална политика. Разцепление в Православието, удар върху тази област на живота е целта, която беше провъзгласена отдавна във Вашингтон.
❗️ Превземането на Киево-Печерската лавра от сегашните власти в Киев е нелегитимен акт от гледна точка на закона и неморална постъпка от духовна гледна точка.
Тя е по-показателна от много други стъпки на режима и неговата риторика, доказва неговия престъпен характер, готовност за пренебрегване на чувствата и най-вече на правата на хората, в т.ч. граждани на Украйна.
❗️ В последните дни на март – първите дни на април във финалната стадия навлезе кампанията на сегашния киевски режим и контролираната от него неканонична т.нар. „Православна църква на Украйна“, насочена към превземането на перлата на православието – Киево-Печерската лавра.
Тази акция се е подготвяла отдавна.
На 1 април настоятелят на Лаврата митрополит Павел беше пратен под домашен арест, а в манастира започнаха да пристигат неонацистки активисти, които по всякакъв начин се подиграваха над богослуженията и опитите на братята и енориашите на манастира да запазят Лаврата в лоното на каноничната Украинска православна църква.
⚠️ Забележително е времето, което Зеленски и неговият режим избраха да окажат натиск върху Лаврата - времето на Великия пост.
Киевският режим е превърнал религиозната си политика в един от инструментите за насърчаване на неонацистките практики. Отдавна е известно, че при управлението на Порошенко, последван от Зеленски и други като тях, руското и световното православие страда. Сегашните светски власти инициираха и административно поддържаха ужасно, според стандартите на религиозния живот, нарушение на традицията - разцеплението на църкви, намесвайки се в сакралната част от живота на всеки православен вярващ човек.
Не е тайна, че режимът на Зеленски не е независим в своята антиклерикална политика. Разцепление в Православието, удар върху тази област на живота е целта, която беше провъзгласена отдавна във Вашингтон.
❗️ Превземането на Киево-Печерската лавра от сегашните власти в Киев е нелегитимен акт от гледна точка на закона и неморална постъпка от духовна гледна точка.
Тя е по-показателна от много други стъпки на режима и неговата риторика, доказва неговия престъпен характер, готовност за пренебрегване на чувствата и най-вече на правата на хората, в т.ч. граждани на Украйна.